Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.03.2023 15:11 - Англо-руският антагонизъм - трета част
Автор: anthroposophie Категория: История   
Прочетен: 5497 Коментари: 0 Гласове:
11

Последна промяна: 31.03.2023 15:32

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Този материал е продължение на следните статии на Тери Бордман: 

Англо-руският антагонизъм - първа част https://anthroposophie.blog.bg/history/2022/12/02/anglo-ruskiiat-antagonizym-pyrva-chast.1845501 

Англо-руският антагонизъм - втора част https://anthroposophie.blog.bg/history/2022/12/04/anglo-ruskiiat-antagonizym-vtora-chast.1845693

Вж. по темата и друга статия на същия автор: 

2022 - войната в Украйна, 1. част https://anthroposophie.blog.bg/history/2022/05/24/2022-voinata-v-ukraina-1-chast.1819504

2022 - войната в Украйна, 2. част https://anthroposophie.blog.bg/history/2022/05/26/2022-voinata-v-ukraina-2-chast.1819847

Тази статия е публикувана за пръв път в списание „New View“, брой 106 от януари-март 2023г. В трите статии, които написах в списание „New View“ тази година за конфликта в Украйна - конфликт, който избухна 33 години след съдбоносните събития от 1989 г. и 233 години след началото на Френската революция - се опитах да покажа нещо от по-дълбоката предистория на конфликта в Украйна, който според мен всъщност е прокси война, епизод от една много по-дълготрайна война, която Западът, по-точно англосферата, води срещу Русия от около 200 години по екзотерични и езотерични причини. С настоящия четвърти материал ще допълним и завършим тази поредица от статии.

                   Тери Бордман


Три дългосрочни цели

В тази дългогодишна борба последният епизод, от 2014 г. до днес, се случи 100 години (3 x 33⅓) след събитията на Първата световна война, която в толкова много отношения беше ужасният инкубатор на съвременния свят. В предишни статии се опитах да опиша как елитите, управляващи Британската империя, предизвикват тази война, за да постигнат основно три цели: първо, да консолидират силите на англоезичния свят (включително тези на САЩ), за да се преборят с нарастващите предизвикателства от страна на Германия, Русия и Япония през XX век и да осигурят продължаващото господство на елитите на англоезичните народи в света за векове напред, всъщност поне до четвъртото хилядолетие, края на нашата настояща историческа епоха, която Рудолф Щайнер нарича “епохата на съзнателната душа” (1413-3573 г.) и която астрологически е известна като епохата на Рибите. 

Това продължаващо господство изисква военно, икономическо, технологично и културно надмощие от страна на англоезичния свят. То ще изисква и политически промени, които да сведат до минимум влиянието на демократичните сили в англоезичния свят и да централизират властта - не на последно място чрез въвеждане на някаква форма на световно правителство, чрез технологични средства - в ръцете на все по-малък англоезичен световен елит. Тези намерения могат да се видят например в трудовете на англоезични членове на елита като братята Брукс и Хенри Адамс в САЩ (в съответствие с техния девиз: "цивилизация = централизация = икономика") и на пропагандисти на елита в Обединеното кралство като Лайънъл Къртис, Филип Кер и историка Арнолд Тойнби, всички от групата на лорд Алфред Милнър "Кръглата маса" (известна още като "Групата на Милнър"), Хърбърт Джордж Уелс, Бъртранд Ръсел и Джулиан Хъксли. 

Реалната власт ще бъде ефективно изведена от парламентите, където ще продължи да се демонстрира само за целите на медиите и масите, но зад кулисите ще се упражнява от глобални или трансатлантически срещи на елита - полупублични като Световния икономически форум (СИФ) или изцяло частни като Чатъм Хаус, Съвета за външни отношения, Трилатералната комисия, Съвета на тридесетте и др. След това тези частни или получастни органи ще накарат националните правителства и световните институции (ООН, СЗО, ЮНЕСКО, ЕС, НАТО) да изпълняват тяхната воля.

Тези намерения бяха заявени и ярък пример за това в наше време е въвеждането и прилагането в целия свят на мерките на правителствата уж за борба с глобалната пандемия от К-19 от 2020 г. след срещата "Event 201" в университета "Джон Хопкинс" през октомври 2019 г. - среща, организирана от СИФ и фондация "Бил и Мелинда Гейтс" със сътрудничеството на СЗО и правителството на Китайската народна република (Гао Фу, китайски вирусолог и имунолог, изигра ключова роля в "Event 201"; той беше директор на Центъра за контрол и превенция на заболяванията към китайското правителство от август 2017 г. до юли 2022 г.). Предполага се, че пандемията започва в Китай месец след "Event 201" и бързо се е разпространява в Европа, Северна Америка и други страни. Абсолютно безпрецедентният по мащаб тоталитарен контрол, наложен от повечето правителства в развитите страни от 2020 г. и последван през 2021 г. от кампаниите на тези правителства за ваксинация срещу ковид, които в страните, приложили инжектирането на иРНК, имаха характера на геноцид, послужи като ефективно средство за прокарване на стремежа към световно правителство под контрола на англоезичните елити, както стана твърде ясно от публичните изявления и писания на такива фигури като Клаус Шваб от СИФ и израелския историк Ювал Ноа Харари. 

Втората от трите цели на Първата световна война, пряко свързани с англо-руския антагонизъм, е обезсилването на Русия и на славянските народи като цяло: превръщането им в роби под англо-американската хегемония. Тази цел има както екзотерични, така и езотерични аспекти. Екзотеричният аспект се състои в това, че след поражението на Наполеон британският елит се е страхувал от две неща: първо, че Русия може да бъде следващият претендент, който ще отнеме Индия от британския контрол. Индия е ключът към глобалното икономическо превъзходство на Великобритания, както признава и Наполеон. Този страх задвижва така наречената "Голяма игра" между Великобритания и Русия за контрол над Централна Азия през XIX в. и води до независимостта на Индия през 1947 г. Вторият страх, изказан от географа и геополитически мислител Халфорд Макиндер между 1904 и 1919 г., е, че Русия може да съчетае огромните си потенциални материални и човешки ресурси с някой по-малък, по-интелигентен, по-дисциплиниран и по-ефективен народ като французите, германците, японците или китайците и в такъв случай ще бъдат създадени транспортни мрежи в Евразия, които ще бъдат неуязвими за британски атаки и в крайна сметка ще бъде изграден флот, който ще може да отправи ефективно предизвикателство към британския кралски флот и по този начин към хегемонията на Британската империя. Този страх завладява и умовете на американските геостратези, след като през 1945 г. САЩ поеха жезъла на британската глобална хегемония. Той се прояви, както скрито, така и открито, в трудовете и изказванията на редица влиятелни американски геостратези като покойния Збигнев Бжежински и Джордж Фридман. Действията на американските военни в Централна Азия след 11 септември 2001 г., в периода 2001-2021 г., бяха доказателство за тази продължаваща загриженост.

    image

Езотерична цел

Втората от трите цели обаче има и езотеричен аспект, за който накратко споменах в предишната си статия в есенния брой на “New View” от 2022 г. ("Англо-руският антагонизъм, част 2"). Този езотеричен аспект е свързан с това да се гарантира, че славянските народи, и особено руснаците, няма да реализират потенциала си да се превърнат във водеща световна култура от средата на четвъртото хилядолетие нататък, а вместо това ще попаднат под господството на англоезичните народи, чийто настоящ статут на водеща култура -  задвижвана основно от материалистични съображения и амбиции - при нормални условия би приключил в средата на четвъртото хилядолетие (края на епохата на Рибите).

Какво означава, че славянските народи имат потенциала да се превърнат във водеща световна култура от средата на 4-тото хилядолетие нататък? Това означава, че в епохата на духа-себе (епохата на Водолея), която според Щайнер ще последва епохата на съзнателната душа (епохата на Рибите), човешкият Аз (същностният Аз, духовното ядро на човешкото същество) в голям брой индивиди ще се е научил да вижда себе си и другите азоове като духовни същества. Тези одухотворени азове ще се стремят да създават нови общности не възоснова на старите кръвни връзки или традиционните религии, а на собственото си прозрение. Това ще бъде нова епоха на общност, основана на съпричастност към другите, епоха на братство, която ние на Запад днес трудно можем дори да си представим, както хората в древна Гърция и Рим едва ли са били в състояние да си представят нашия съвременен западен индивидуализъм. Но днес ние можем да видим предвестници на това бъдеще в оставащите традиционни общностни поведения на незападните култури, макар че там тези поведения са инстинктивни и колективни, основани на кръвни връзки, докато в бъдещата (славянска) епоха на духа-себе те ще се основават на моралния индивидуализъм, който ще бъде извоюван в резултат на настоящата (германска) епоха на съзнателната душа. Семето на този нов импулс за нова общност, ново братство, описано от Рудолф Щайнер 1, вече е налице при славянските народи. Славяните не само притежават импулса за общност, който и всички източни народи притежават в по-голяма или по-малка степен в сравнение с по-индивидуалистичните западни народи, но имат и християнска култура. Вроденото славянско чувство за общност е проникнато от повече от 1000 години от християнското чувство на съпричастност, която може да се види най-вече в разгръщането например на селския живот в Русия, в природата на мира - дума, която се превежда по различен начин като общност, мир, село, свят, космос. Руската и славянската литература са пропити от тази съпричастна чувствителност.

Англоговорящите народи са клон на по-голямата германска група народи, които произхождат от Северна Европа (Скандинавия). От края на XV в. тези германски народи постепенно изместват народите от Южна Европа като арбитри на съдбата на Запада. Южноевропейците от гръко-римския или средиземноморския регион са били такива арбитри още от VIII в. пр.н.е. (епохата на Овена), но от XV в. нататък военната, културната и икономическата мощ на италианските държави, Иберия и Франция (Франция е разположена на юг и на север) отстъпва на тази на Швейцария, Нидерландия, Швеция и накрая на Англия. В многобройни лекции Щайнер описва как в период от малко повече от 2000 години до XV в. европейците - във всеки случай значителен брой от тях - са се научили да мислят самостоятелно - това е основното постижение на така наречената от него епоха на съзнателната душа. Те вече не усещали, че боговете или Бог мислят чрез тях; сега усещали, че те самите мислят. В следващата епоха на Рибите от XV в. - германската или северноевропейската епоха - фокусът на развитието е върху индивидуалната човешка воля - как човешкото мислене прилага човешката воля и основно как индивидуалната воля става морално мотивирана и насочвана от човешкия Аз. 

Това е много опасен етап от развитието, който в някои отношения прилича по-скоро на юношеството, чийто ранен етап обикновено се характеризира със значителен егоцентризъм и егоизъм, както и с материализъм - възглед за живота, който е резултат от чувството за по-силно или по-слабо отчуждение на индивида от останалия живот и космоса. Ние се намираме едва от 600 години в тази германска или северноевропейска епоха с нейното американско разклонение, епохата на съзнателната душа, както я нарича Щайнер. И въпреки че през последните около 50 години се наблюдават положителни признаци на нарастваща човешка зрялост, на Запад все още има много доказателства, че културата е напълно егоцентрична, конкурентна и материалистична, особено в икономическия живот.

Щайнер изтъква, че духовните противоборстващи сили, съществуващи, за да осигурят на човечеството съпротивлението, от което то се нуждае, за да развие вътрешните си способности за любов и свобода, желаят тези егоцентрични и конкурентни, материалистични нагласи и поведение (стигнали до крайност в епохата на американската хегемония след 1945 г.) да продължат и в следващата епоха на човешкото развитие, епохата на духа-себе (известна още като епохата на Водолея), като на практика в резултат на това човешкото развитие би застинало на сегашния етап 2. Тогава животът на Земята би станал толкова нещастен и потискащ, че мнозинството от хората да не искат повече да се инкарнират на тази планета или ако го направят, да се опитат скоро да напуснат този живот. Това е целта на онези духовни противоборстващи сили, които се противопоставят на растежа и развитието на човечеството. Ако тя бъде постигната, мисията или задачата на човечеството и на Земята ще бъде провалена.

Тези сили, посочва Щайнер, оказват влияние върху мислите и действията на управляващите в англоговорящите страни в съвременната епоха. Каква е целта, пита Щайнер, на тайните и полуневидими елитни групи, действащи в англоезичния свят? "Те не работят, обзети от някакъв особен британски патриотизъм, а от желанието да поставят целия свят под властта на чистия материализъм. И тъй като... определени елементи на британския народ като носител на съзнателната душа са най-подходящи за това, те искат посредством сивата магия [има предвид средствата за масова информация] да използват тези подходящи елементи като двигатели на този материализъм. Ето за какво става дума. Ако се знае какви импулси се разиграват в световната история, същите могат да се направляват. Други народностни елементи никога няма да се оставят по подобен начин да бъдат превърнати в материал за преобразуване на цялата Земя в една територия на материализма, никой друг народ, никой друг народностен елемент. Ето защо този народ трябва да се лиши от всякакъв духовен стремеж, който, разбира се, живее във всеки човек. Но понеже кармата е отредила съзнателната душа да действа предимно тук, затова тези окултни братства се насочват именно към елементите на британския народен характер. И после изпращат вълната от материализъм по Земята, за да завладеят напълно физическия план. И дори за духовния свят искат да говорят само така, сякаш той представлява откровение на физическия план.” 3

Последната точка може да бъде разбрана от начините, по които на Запад духовната практика е завладяна или поставена в служба на физически цели, напр. комерсиализацията на Коледа и Великден, превръщането на източните духовни практики в бойни изкуства и медитацията от начин на живот в "техника" за поддържане на здравето - спорт и "осъзнатост", а напоследък и създаването на алтернативни светове във виртуалната реалност, Second Life и Meтавселената, в които индивидите уж могат да изживеят своите фантазии.

Разрушаването на Русия 

Теодор Рузвелт, президент на САЩ межд 1901 и 1909 г. и ревностен масон, е обръщал особено внимание на Русия като представител на славянската раса и като силата на бъдещето, която един ден ще заеме мястото на англоговорящите народи. Той е бил обезпокоен от напредването на Русия в Южна и Източна Азия, което според него трябвало да бъде спряно. В същото време е бил добре запознат с вътрешните проблеми на Русия: слабото ѝ правителство, бедността и страданията на народа ѝ, революционните сили под повърхността. Ето защо той е бил уверен, както казва на своя британски приятел, дипломата Сесил Спринг Райс през 1901 г., че "руският растеж - растежът на славянството - е бавен. [...] Денят на Русия е още далеч. Мисля, че двадесетият век все още ще бъде векът на хората, които говорят английски”. 4

Например по време на Първата световна война в лекциите си "Карма на неистината" от 1916-1917 г. Щайнер многократно споменава предвоенните планове и намерения на западните окултни групи, като подчертава необходимостта народите на Средна Европа да мислят за историята в далечна перспектива; в противен случай  според него тези народи винаги ще бъдат в неизгодно положение спрямо западните елити, ако не са наясно с основите на това далечно мислене на западните елити. Отговорът на Щайнер на намеренията на тези западни елити е даден публично например на 1 декември 1918 г.: “Това, което се разви в Русия [т.е. болшевишката революция, ТБ], е по същество само реализация на онова, което Западът иска да се случи там. [...] Каквото и да казват съзнателно, това, към което се стремят, е да създадат една господарска каста на Запад и една икономическа робска каста на Изток, която започва от Рейн и продължава на Изток в Азия… икономическа робска каста, която трябва да бъде организирана по социалистически начин, да поеме всички невъзможности на социалното устройство, но която не бива да се прилага към англоезичното население.” 5

Под "невъзможности" тук Щайнер има предвид, че социалистическият строй е смятан от западните елити за "невъзможен", т.е. по своята същност вреден за обществото и не трябва да се прилага на Запад. Историята на Русия от 1917 г. насам, на Източна Европа от 1945 г. насам и особено на Китай след 1990 г., говорят ясно за това.

Щайнер е знаел, че съвременната история от XV в. насам показва, че демократичните импулси на Запад неизбежно ще доведат до самоутвърждаване на индивида на всички нива на обществото, но че поради нарастващия материализъм това всъщност ще доведе до тоталитарен и атеистичен комунизъм, както вече става очевидно при Френската революция след 1789 г. Той е знаел също, че това е било известно и на западните окултни братства, които са решили, че няма да позволят на този неизбежен социализъм и комунизъм да завладее Запада. Вместо това те са насочили тези сили от Запада към Изтока, където да бъдат по-лесно възприети поради традиционната източна склонност към колективизъм и братство. Този "социалистически експеримент" според тях трябвало да допринесе за подкопаването на културните устои на славянските народи, особено на руснаците, и по този начин за възпрепятстване на възможността им да постигнат това, към което иначе биха се стремили през четвъртото хилядолетие. Ето това е една от другите, по-езотерични цели зад Първата световна война - съсипването на Русия, която от 1907 г. е съюзник на Великобритания, но дотогава, в продължение на близо 100 години, е смятана от британския елит за  основен имперски съперник.

"На 23 декември 1917 г. лорд Милнър... и лорд Робърт Сесил пишат меморандум, в който предлагат на французите разделяне на южните райони на Русия на сфери на влияние: Франция ще получи Украйна и Крим, а британците ще запазят за себе си Кавказкия регион и казашките земи край река Дон.” Милнър смята, че трябва да се използват всички възможни средства, за да се попречи на германците да придобият контрол над руските ресурси; той пише, че в Русия "гражданската война или дори само продължаването на хаоса и безредието би било предимство за нас от тази гледна точка" 6.  През 1918 г. британски, френски, американски и японски войски акостират в Русия. Британците пристигат през март в Мурманск, а през август в Архангелск. "През следващите три години Русия потъва в хаоса на гражданската война, която Милнър смята за "благоприятна" за западните интереси. Участващите армии обаче не разполагат с достатъчна численост, за да могат да нанесат решителен удар срещу Червената армия. Всъщност изглежда, че те дори не искат да нанесат такъв удар. Дори Уинстън Чърчил, един от най-яростните противници на революционерите, е принуден да признае на 27 февруари 1919 г., че "зад нито една от тези авантюри не стои “воля за победа”. Цялото начинание не доведе до победа на антикомунистическите сили, а до укрепване на болшевишкото управление". 7

Изследователи като Маркус Остеридер, Гуидо Джакомо Препарата и Антъни К. Сътън подробно описват как Великобритания и Америка умишлено не подкрепят белите армии в борбата им срещу болшевиките, а вместо това финансират болшевишкия режим по време на Руската гражданска война 1917-1922 г. и след нея 8. Една Русия, независимо дали капиталистическа или комунистическа, със силна икономика, която може да съперничи на капиталистическия Запад, не е желана в Лондонското сити и на Уолстрийт. Членовете на британския и американския елит правят много, за да улеснят пристигането - през Ню Йорк и Канада - на Троцки в Русия през пролетта на 1917 г.; той организира победата на болшевиките в Гражданската война. Британците "сякаш подкрепят" Бялата руска армия на адмирал Колчак, която се стреми към демократична федерация в Сибир, но отказват да окажат на Колчак необходимата помощ, за да превърне той своята Сибирска федерация в ядрото на една демократична общоруска държава. Британците очевидно са искали да отделят Сибир от европейска Русия, без съмнение за да могат да го отворят за експлоатация от страна на западните интереси. 9

На 17 октомври 1918 г. заместник-председателят на Нюйоркската банка на Федералния резерв Лорънс Сондърс пише до президента на САЩ Удроу Уилсън: "Уважаеми господин президент, аз симпатизирам на съветското правителство като най-подходящо за руския народ." 10 Американските капиталистически интереси искат на всяка цена да задържат германския бизнес извън Русия и руските ресурси отворени за себе си. Тук можем да си припомним днешната борба за руските нефтопроводи и газопроводи и американската решимост, потвърдена по-рано тази година от президента Байдън и Виктория Нюланд от Държавния департамент, да бъде премахнар газопроводът "Северен поток 2" между Русия и Германия; в крайна сметка той беше взривен!"11 

Преди сто години Държавният департамент настоява за признаване на (геноцидното) болшевишко правителство. В меморандум за най-близкия съветник на президента Уилсън - полковник Хаус, през февруари 1918 г. Държавният департамент пише, че "ако Съединените щати бяха признали болшевиките, "сега щяхме да имаме контрол над всички руски запаси от суровини и да контролираме служителите на всички гранични пунктове". 12 Новата мантра на САЩ вече гласи "Променете болшевиките чрез търговия", а не чрез въоръжена намеса. Във Великобритания Артър Балфур, министър на външните работи след политическия преврат за "смяна на режима" в Лондон, осъществен от неговия съюзник лорд Милнър през декември 1916 г., се интересува единствено от това да задържи Русия в определени географски граници и да не се намесва във вътрешните ѝ работи. С напредването на Гражданската война в Русия положението на белите се влошава, а болшевиките, които извършват геноцид, стават все по-радикални; тайната полиция Чека (Всеруска извънредна комисия за борба с контрареволюцията и саботажа) убива десетки хиляди руснаци само заради тяхната професия или класова принадлежност - мотиви, подобни на тези на френските революционери в разгара на терора през 90-те години на XIX век или на Пол Пот в Камбоджа през 70-те години на XX век.  

Тонът на съюзниците се променя от военна интервенция към необходимост от сдържане, от санитарен кордон, но най-вече от необходимостта да се държат Германия и Русия разделени - тяхното възможно единение, което Чърчил, повтаряйки Макиндер, определя като "най-голямата опасност за бъдещето" (16.9.1919 г.). Самият Макиндер се застъпва за "пояс от независими, прозападни държави на западните и южните славяни ... като буфер между германците и руснаците". За тази цел той предлага насилствено "прехвърляне" на германци на изток от река Висла и извън "прочистена" Полша". [Това ще се случи през 1945 г. - ТБ] Самите руснаци според него поне за едно-две поколения били "безнадеждно неспособни" да се противопоставят на германското проникване; "автократично управление от някакъв вид - т.е. от болшевиките - следователно е "неизбежно", смята той, “за да може Русия да устои със собствени сили на германското изкушение". 13

По този начин Западът осъди руския народ на десетилетия затвор под комунистическо управление, за което самият Запад бе спомогнал; това е период, който включва убийството на безброй свещеници и монахини и разрушаването на многобройни църкви и манастири, между 100 000 и 200 000 екзекутирани по време на червения терор на Чека от 1917-1922 г., насилствено проведения от държавата гладомор от 1932-33 г., погубил около 4 милиона руснаци и украинци, нечовешката система ГУЛАГ, ликвидрала около 116 000 души, чистките на Сталин (около един милион убити) и най-лошото от всичко - около 34 милиона руснаци (военни и цивилни), убити при колосалното нахлуване на националсоциалистическа Германия (1941-1944 г.) - режим, чието издигане Западът също улеснява и насърчава, за да създаде два авторитарни социалистически гиганта, единият национален, другият интернационален, които могат да бъдат подмамени да воюват един срещу друг, за да се гарантира, че германският и руският народ никога в бъдеще няма да се обединят срещу САЩ и Обединеното кралство. 14 В продължение на три дълги години (1941-44 г.) Чърчил отказва да допусне откриването на втори фронт на Запад срещу нацистка Германия, докато германските армии не се изтощят в кръвопролитията на Източния фронт, а дори и тогава, след поражението на Хитлер, Чърчил скоро иска да започне отново война - срещу Съветска Русия, съюзник на Великобритания от 1941 до 1945 г.

Руският народ е държан - "задържан", ако използваме израза на главния стратегически "експерт" на САЩ по отношение на Русия по онова време Джордж Ф. Кенан - в комунистическия ГУЛАГ в продължение на 70 години, като през цялото това време между САЩ и СССР се развиват определени форми на бизнес, а някои американски елити, като Аверел Хариман и Арманд Хамър от “Оксидентал петролиъм”, продължават да посещават Съветска Русия и да поддържат тайни отношения със съветските лидери. През 1989-91 г. Западът прекратява "социалистическия експеримент", започнат 70 години по-рано и "момчетата от Харвард" (бизнес "консултанти" и "съветници") незабавно се спускат в Русия през годините на Елцин, за да заграбят това, което може да бъде заграбено. 

Междувременно, докато Русия се сриваше, се въздигаше Китай; следващият етап на "социалистическия експеримент" в Китай беше започнат от Дън Сяопин през 1978 г. Дейвид Рокфелер се беше погрижил да посети политическия наставник на Дън, Джоу Енлай, в Китай през 1973 г. - същата година, в която Рокфелер и неговият съмишленик Бжежински основават Трилатералната комисия, за да включат източноазиатските елити в плановете си за световно управление и в който "Проектът 1980" започва да се осъществява под съвместната егида на двете частни организации - Трилатералната комисия и ръководения от Рокфелер Съвет за външни отношения. Прекратяването на съществуването на СССР е ключов елемент от проекта, наред с икономическата шокова терапия (която се нарича "контролирана дезинтеграция") и плановете за радикално глобално обезлюдяване.

Планираното разпадане на Русия

През 90-те години на ХХ в. руснаците видяха как наред с бързия упадък на икономиката и здравето на гражданите им държавата им загуби три огромни района от територията си - Украйна, Казахстан и четири по-малки "-стана " 15 в Централна Азия, както и сигурността на военния съюз на Варшавския договор. Те забелязаха, че НАТО, която уж беше създадена през 1949 г. специално за "защита" от армиите на Варшавския договор, не беше  разпусната от Запада заедно с края на Варшавския договор или след него; напротив, НАТО продължи да се укрепва и в крайна сметка от края на 90-те години да се разширява на Изток, все по-близо до самата Русия. Първият ръководител на НАТО, лорд Хейстингс Исмай, главен военен помощник на Уинстън Чърчил по време на Втората световна война, беше казал, че НАТО е създадена, "за да държи Съветския съюз навън, американците - вътре, а германците - долу". Изглежда, че това е намерението на НАТО и днес, когато Съветският съюз вече се разглежда като Русия.  Руснаците забелязаха, че някои елитни органи на западните медии са започнали да си представят по-нататъшното разпадане на Русия, дори загубата на цялата руска територия на изток от планината Урал - една огромна територия. Такава беше прогнозата на изключително влиятелното списание "Икономист", контролирано от Ротшилд и Фиат, през декември 1992 г., само година след края на СССР. През същата година Бжежински пише в списанието на Съветa за външни отношения “Форин афеърс” (том 71, № 4, 1992 г.), че "единството на самата Русия не след дълго може да бъде поставено на карта, а далекоизточните провинции може би ще се изкушат скоро да създадат отделна сибирско-далекоизточна република." Той си представя тройно разделение на Русия. В периода 1991-1994 г. проруското мнозинство в Крим, който е част от Русия до 1954 г., когато съветският лидер Никита Хрушчов (украинец) самоволно го предава на Украйна, се стреми да стане независима от Украйна република. Но след като прозападно настроеният Борис Елцин укрепва властта си в Русия през 1994 г., той не подкрепя усилията на кримчани за по-голяма автономия или независимост от Киев и Киев успява да възстанови властта си над Крим. През 2014 г. обаче той губи тази власт.

През тази година (2022 г.) в статия в престижното американско списание „The Atlantic“ се призоваваше за разпадане на Русия под прикритието на думата "деколонизация". В статията се отбелязва, че през 1991 г. тогавашният министър на отбраната на САЩ Дик Чейни е "искал да види демонтирането не само на Съветския съюз и руската империя, но и на самата Русия, така че тя никога повече да не може да бъде заплаха за останалия свят". 

По-нататък в статията се посочва: "Западът трябва да завърши проекта, започнат през 1991 г. Той трябва да се стреми към пълно деколонизиране на Русия ... Руският империализъм... представлява най-неотложната заплаха за международната сигурност. Сега сметката да се позволи на Москва да запази своята империя, без да се отчита нейната колониална история, трябва да се плати .... Русия започна най-голямата война, която светът е виждал през последните десетилетия и всичко това е в служба на империята. За да избегне риска от нови войни и още безсмислени кръвопролития, Кремъл трябва да загуби империята, която все още притежава. Проектът за руска деколонизация трябва най-накрая да бъде завършен." 16 

Но Путин не стартира своята "специална военна операция" през февруари 2022 г. в служба на империята или на имперското възстановяване, както продължават лъжливо да твърдят западните коментатори. Той я започна, защото виждаше какво се задава към Русия от Запад, защото Западът на практика беше превзел Украйна с незаконния преврат през 2014 г., който свали демократично избраното правителство на президента Янукович. След това новият режим в Киев незабавно наложи дискриминационни закони срещу рускоезичните граждани, които протестираха срещу тези закони. А когато Киев показа, че не желае да реагира и вместо това изпрати крайно националистически паравоенни групи, за да наложат волята му с насилие, гражданите на рускоезичните Донбас и Крим се вдигнаха на бунт срещу киевския режим. Това, което започна като движение за по-голяма автономия в рамките на Украйна, се превърна в сепаратистко движение поради неотстъпчивостта на Киев и използването на насилие в Донбас, Крим и Одеса. 17 

Западът, постигнал целта си чрез насилствения преврат в Киев през февруари 2014 г., след това беше зает с ИДИЛ, кризата в ЕС и Брекзит, но зад кулисите САЩ насочваха много големи суми пари и военни доставки към Киев от 2014 г. нататък, както и осигуряваха военно обучение. Путин наблюдаваше всичко това. Той също така наблюдаваше как западните медии не обръщаха внимание на събитията в продължение на осем дълги години, докато Киев продължаваше да обстрелва и бомбардира онези, които все още да нарича свои граждани - жителите на Донбас.

До края на 2021 г. и от двете страни загинаха около 14 000 души, но онези на Запад, които са толкова яростни към Русия от февруари тази година, очевидно са забравили осемте години на конфликт и убийства, както и упорития отказ на Киев да изпълни Минското споразумение, гарантирано и подписано от Франция и Германия, което предвиждаше за рускоезичното население на Донбас по-голяма автономия в рамките на Украйна. 

Бившият канцлер Ангела Меркел наскоро даде интервю за германския вестник “Die Zeit” (7.12.2022 г.), в което казва, че "Минското споразумение от 2014 г. беше опит да се даде време на Украйна. Украйна използва това време, за да стане по-силна, както можете да видите днес. Украйна от 2014/15 г. не е днешната Украйна. Нагледен пример за това е битката за Дебалцево [януари 2015 г.]. В началото на 2015 г. Путин лесно можеше да ги превземе. И много се съмнявам, че тогава страните от НАТО можеха да направят толкова, колкото правят днес, за да помогнат на Украйна." По онова време германското и френското правителство заявиха, че Минското споразумение е имало за цел да донесе мир на Украйна, но сега Меркел казва, че то е имало за цел да направи Украйна (т.е. киевския режим) по-силна, т.е. по-способна да се бори със сепаратистите от Донбас и руските сили, които им помагат (напр. частната военна компания "Вагнер"). Тя намеква, че именно това е направило Украйна способна да се противопостави на Русия, както се случва от 24 февруари 2022 г. насам.

След това Владимир Путин сигурно е наблюдавал как Володимир Зеленски, комичен актьор и политическа креатура на украинския милиардер Игор Коломойски, беше избран за президент на Украйна от 73% от украинците през 2019 г. именно с обещанието да въведе мир в Донбас, но поемайки поста, не направи нищо подобно. Руснаците виждаха постоянното струпване на сили на НАТО все по-близо до границите на Русия, постоянното демонизиране на Владимир Путин в западните медии след 2004 г., тяхното нежелание след 2016 г. (годината на Брекзит и Тръмп) да признаят силния неонацистки елемент в Украйна, въпреки че дотогава му обръщаха доста голямо внимание. Изведнъж това внимание отпадна, а през 2022 г. изчезна напълно. Напротив, сега западното твърдение е, че "в Украйна няма нацисти! Украйна има президент евреин!" И все пак онези многобройни видеоклипове за различните нацистки групи в Украйна все още могат да се видят в интернет; просто за тях не говорят западните медии, за които вече не е удобно или целесъобразно да се говори за това. Руснаците видяха и как през декември 2021 г. Западът грубо отхвърли искането на Русия за всеобхватни дискусии, свързани със сигурността в Източна Европа.

Днес западните медии предпочитат да говорят за "деколонизацията" (т.е. демонтирането) на Русия. “Деколонизация” през последните години стана модерна лява дума след искането за премахване на статуи (“Сесил Роудс трябва да падне!") в Южна Африка (2015 г.) и смъртта на Джордж Флойд в САЩ (2020 г.). Въпреки своите малцинства, в преобладаващата си част Руската федерация е бяла и християнска страна. Следователно антиимпериалистическият наратив за "деколонизацията" лесно се поддава на прилагане по изврстен начин към Русия. Извратен, защото целта е да се обслужват имперските и глобалистки амбиции на англоезичния елит.

Неотдавна Андерс Ослунд, гост-изследовател във финансирания от Държавния департамент на САЩ Център за анализ на европейската политика и жител на Киев, написа: "Войната на Русия срещу Украйна ще приключи с разпадането на Руската федерация. Тя ще бъде заменена от малки, демилитаризирани и безсилни републики с неутралитет, записан в конституциите им.“ 18

 image

Целта да се държат Германия и Русия разделени

Накрая стигаме до последната от трите цели на англоезичните елити, които те се стремят да постигнат през Първата световна война и които определят политиката им и днес: освен консолидирането на англоезичните държави и обезсилването на Русия, целта е Германия да бъде сведена до марионетка и да се предотврати всякакво свързване или съюз между Германия и Русия. На езотеричен език това означава взривяване на всеки траен културен мост между настоящата германска епоха и бъдещата славянска епоха. И двете тези цели досега са "впечатляващо" постигнати: милиони руснаци и германци, убити в колосални войни един срещу друг, безкрайна душевна почва, засята с потенциални семена на бъдеща неприязън и омраза. И все пак ... във войните и конфликтите се създава както добра, така и лоша бъдеща карма. Безброй индивиди, които са били въплътени в славянски или германски тела през 1914-1945 г., ще се стремят в следващите си прераждания да разберат и преодолеят онова, което ги е изправило едни срещу други през ХХ век и ги е накарало да си причинят толкова много болка и страдание.

В тази епоха на Рибите, епохата на съзнателната душа, немскоезичните народи имат задачата да поддържат Аза, докато англоезичните народи са главните представители на самата съзнателна душа. В европейския фолклор и приказки често се среща герой или героиня с трима братя, сестри или спътници. Тези фигури виждаме и в четирите мистерийни драми на Рудолф Щайнер (1910-1912 г.). Тези трима души са трите душевни сили, подпомагащи човешкия Аз. Те могат да се разглеждат като трима представители съответно на мисленето, чувствата и волята, чрез които действа Азът. Съзнателната душа е онази част от душата, чрез която действа волята, докато мисленето действа чрез разсъдъчната душа, а чувството - чрез сетивната душа.19 Доколкото англичаните са хората на съзнателната душа, а германците - на Аза, следователно конфликтът между английско- и немскоговорящите народи означава конфликт между Аза, както той действа чрез волевия елемент на душата и самия Аз: конфликт между самия Аз и неговата собствена воля. Волята действа в света и затова англоезичните народи отдавна са склонни да гледат навън, към физическия свят, докато интимният поглед навътре винаги е бил основната характеристика на немскоезичната култура. Подобно на други народи в Западна Европа, англичаните се отправят към океаните в търсене на приключения и богатство и в крайна сметка създават световна империя с нейната физическа и научна основа; по този начин те изиграват важна роля за създаването на глобално съзнание. За разлика от тях германците - въпреки значителната емиграция към американския континент - оставар в по-голямата си част "у дома" сред своите гори, хълмове и планини в Средна Европа; те не създават велика извъневропейска империя, а изследват вътрешния свят на разума и душата - от Бах, Бетховен и Брукнер до Гьоте, Хегел и Юнг, които са примери за велики творци и мислители. Английската култура има проблем с това как да се справи с материализма и изкушенията на външната сила, които могат да се появят, когато човек излезе твърде далеч от себе си; действието губи връзка със себе си, с Аза ("Just Do It" - рекламният слоган на “Nike“). Немската култура, напротив, има повече проблеми с това как да се справи със заблудата и изкушенията на фанатизма, интелектуален или емоционален, които могат да възникнат, когато човек отиде твърде навътре; Азът се фиксира, улавя се от подсъзнателни същности (Blut und Boden - кръв и почва) или се раздува от тях. Това, че народите на Аза и на съзнателната душа в Европа воюват помежду си, е катастрофа, тъй като тези два народа, съответно на вътрешния и на външния фокус, разбира се, трябва да работят заедно за благото на човечеството.

Отвъд трите душевни сили на човешкия Аз, които човечеството развива през последните няколко хилядолетия (сетивна, разсъдъчна и съзнателна душа), се намират трите все още неразвити духовни сили, които Щайнер нарича дух-себе, дух-живот и човек-дух: това са трансформираните духовни аналози на трите душевни сили.  Първата от тях, духът-себе, трансформираното астрално тяло (или сетивна душа), ще открием особено развита при народите от Източна Европа, славянските народи и тези, които са в близка родствена връзка с тях (например финландци, балтийци, румънци). Азът стои по средата между впечатленията от телесния и духовния свят, а съзнателната душа е най-развитият аспект на душата; Щайнер дори я нарича "душа в душата... истината е вярна, дори ако всички лични чувства се бунтуват срещу нея. Онази част от душата, в която живее тази истина, ще бъде наречена съзнателна душа". 20 Това е частта от душата, в която започват да просветват интуиции от духовния свят за индивида, който започва да осъзнава, че не е просто мислеща и чувстваща личност (която също е способна да има чувства, отчуждени от космоса, от своите ближни и дори от самата себе си), а духовна личност (която чувства и знае, че е обединена с космоса, със своите ближни и с всичко живо). Затова епохата на съзнателната душа (1413-3573 г.), в която германските народи (включително, разбира се, и англоезичните) са "водещи народи", е жизненоважна епоха, свързваща душевната фаза от развитието на човечеството с духовната фаза, в която истинският морал и етика се интегрират в Аза чрез индивидуализирани духовни интуиции. Когато индивидите се съберат на тази основа, те ще формират нови, морално обосновани общности.

Ето защо е изключително важно да се изгради мост между правилно развитата епоха на съзнателната душа на Рибите (германската) и последвалата я епоха на духа-себе на Водолея (славянската). Противоборстващите сили се стремят да разрушат този мост, както през 1914-1945 г. се стремяха - и все още се стремят - да разрушат връзката между двата аспекта на епохата на съзнателната душа - външния и вътрешния, които досега са били доминиращи съответно в английската и германската култура.

В първата лекция от цикъла, изнесен в Осло през 1910 г., озаглавен "Отделните души на народите и тяхната мисия във връзка със северногерманската митология” Щайнер казва: "Това е особено важно, защото съдбите на човечеството в близко бъдеще ще обединят хората както никога досега в една обща мисия, засягаща цялото човечество." 

Тук той има предвид епохата на архангел Михаил, един от седемте архангели, които един след друг носят различни импулси на човечеството в последователни периоди от 350-400 години. Епохата на Михаил започва през 1879 г. и ще продължи до около 2250 г. Това е една все по-космополитна епоха, в която националистическите импулси постоянно ще намаляват под въздействието на духовния идеализъм, който отразява всеотдайното и всеобхватно духовно влияние на Слънцето. Духовната наука разглежда Слънцето не като атомна електроцентрала, а като тройна общност от духовни същества (традиционно известни като господства, сили и власти, съотв. духове на мъдростта, на движението и на формата), които служат на слънчевия Логос (космическия Христос) и са не само източник на целия живот и външната светлина на Земята и в нашата Слънчева система, но и източник на светлината на нашето мислене, която ни осветява и обхваща целия ни вътрешен и външен опит. Михаил традиционно е архангел на Слънцето, както останалите шест архангела са тези на другите шест традиционни небесни тела на нашата Слънчева система.

Заслужава да се отбележи обаче, че Щайнер по-нататък казва, че "представителите на отделните народи ще могат да дадат своя конкретен, свободен принос към тази съвместна мисия само ако са стигнали до едно истинско разбиране на своя народ, на своята народност, до едно разбиране на това, което бихме нарекли „народностно себепознание". Ако в Аполоновите мистерии на древна Гърция думите „Познай себе си" са играели една толкова голяма роля, в недалечно бъдеще към народните души ще бъде отправян призивът: „Познайте себе си като народни души". Това изречение ще има определено значение за бъдещата съвместна работа на човечеството." (подчертаване - ТБ)

 Един народ, нация или етническа група живее между два фактора - духовен и природен: народния дух или архангела "горе" в духовния свят, който е отговорен за опазването и напътстването на този народ през цялата му история, и по-земните елементи на географията, геологията, климата, историята, езика и културата, в рамките на които живее народът. Този по-земен природен елемент формира "душата" на един народ, неговата народна душа. Народният дух или архангелът е духовното същество, което наблюдава и съпътства съдбата на този народ. Това може да се разглежда като аналог на физическия зародиш на човешкото същество, създаден от ДНК на родителите му, за разлика от индивидуалния дух, който от духовния свят се въплъщава в този физически зародиш и се съединява с него известно време след зачеването, с тази разлика, че архангелите не се прераждат, както правят човешките същества. Както за да разберем как като индивиди бихме могли най-добре да внесем своя "свободен, конкретен принос в тази обща мисия", така и за да станем способни да се предпазим от шовинистични импулси, колкото и фини да са те, които може да действат в душите ни, ние се нуждаем от това народностно себепознание, за което говори Щайнер в тези лекции.

Свети Георги и драконът 

За англичаните това включва осъзнаването на факта колко дълбоко е вкоренен в Англия образът на Свети Георги, който спасява принцесата (или девойката) от дракона, поне от Средновековието 21 и как този образ може да повлияе на начина, по който гледаме например на външните работи и съответно правим ценностни оценки. Очевиден пример за това е как под влиянието и на напълно едностранчивите средства за масова информация толкова много британци започнаха да развяват украински знамена, да носят значки с украинското знаме и да казват "Аз съм с Украйна" и др. под. Повечето британци говорят малко или изобщо не говорят чужди езици; преди 60-те години на миналия век тези, които говореха, често бяха смятани за "странни" или дори "подозрителни". До 60-те години на миналия век тази островна нация беше известна с това, че от векове е била много предпазлива към "чужденците". Не е просто обобщение, ако кажем, че поради това англичаните, с изключение на техните елити, дълго време са имали сравнително слаб интерес и малко образование в областта на външните работи; все пак външните работи са сложна материя и могат да изглеждат далеч от живота на обикновените хора. И все пак, винаги когато образът на "хулигана" - който изобщо не е чужд образ за англичаните - им се показва, например в средствата за масова информация, образът на Свети Георги, който спасява девойката от дракона, никога не е далеч и често се прилага лекомислено към сложни ситуации в чужбина, когато интересите на елита биха искали английското население да подкрепи действия на правителството на Обединеното кралство, които са в интерес на елита, но не непременно или изобщо не са в интерес на обикновеното население на Обединеното кралство. Можем да си спомним как Белгия и Сърбия през 1914 г. и Полша през 1939 г. бяха представени като "девойки", които трябва да бъдат спасени от английския "Свети Георги" от жестоки, тормозещи ги "дракони".

image                                             

Плакат за набиране на доброволци от времето на Първата световна война

Сегашният конфликт в Украйна е ярък пример за тази метафора, особено когато към образите на "хулигана" и на "Свети Георги" се прибавят и последиците от 200-годишната антируска пропаганда и всяване на страх от страна на британската преса, правителството и медиите. Така че, когато на 24 февруари 2022 г. руските войски и танкове пресякоха това, което повечето страни все още смятат за международна граница на Украйна 22, за много хора в Обединеното кралство въпросът изглеждаше ясен: Русия просто е "нахлула" в Украйна - един едър и силен хулиган (дракон) тормози някакъв аутсайдер (девойка), на което Обединеното кралство трябва да се противопостави толкова твърдо, колкото е в състояние. 

В тези четири статии в сп. “New View” се опитах да покажа, че въпросът далеч не е толкова ясен и че привидно малкият "аутсайдер" в този случай (Украйна) всъщност е "булдог", който от години е създаден, за да провокира, подмамва и в крайна сметка да позволи унищожаването на хулигана (Русия), за да обслужи дълбоко вкоренените екзотерични и езотерични интереси на водачите на булдога - англоезичните елити, които създадоха и контролират НАТО, ООН, СЗО и, да, също и ЕС. 

Ако народите на Обединеното кралство - особено англичаните, за които фигурата на св. Георги може би особено силно въздейства на подсъзнанието - могат да упражнят това, което Щайнер нарича "народностно себепознание" и да озарят в светлината на съзнанието всички подсъзнателни мотиви в душите си, които може би влияят на преценките им за настоящия конфликт, те може би ще успеят да попречат на своите елити да отровят отношенията между тях и народа на Русия и разрушат моста между германците и руснаците, а също и между настоящата германска и бъдещата славянска епоха, който е толкова важен за Европа и за човечеството както днес, така и в далечното бъдеще.

———————

1 Вж. Andreas Bracher (ред.), “Kampf um den russischen  Kulturkeim” (2014), стр. 343-4. 

2 Вж. напр. лекциите на Щайнер от 10 - 11.10.1918 (СС 184). 

3 R. Steiner, “Karma of Untruthfulness”, т. 2, СС 174, лекция от 15.1.1917. Можем да се запитаме: кои са тези "определени елементи" в британския народен характер? Това е тема, която сама по себе си заслужава много размисъл за историята на британския народ през последните поне 1000 години.

4 M. Osterrieder, “Welt im Umbruch” (2014), стр. 929.

5 СС 186.

6 Osterrieder, стр. 1346.

7 Osterrieder, стр. 1346-7.

8 Markus Osterrieder (“Welt im Umbruch”, 2014), Guido Giacomo Preparata (“Conjuring Hitler”, 2005), Antony C. Sutton (“Wall St. and the Bolshevik Revolution”, 1974).

9 Osterrieder, стр. 1348, № 3523.

10 Osterrieder, стр. 1348.

11 27.9.2022. https://21stcenturywire.com/2022/09/28/did-nato-just-blow-up-the-nordstream-pipelines

12 Osterrieder, стр. 1349.

13 Osterrieder, стр. 1351.

14 Вж. G.G. Preparata, “Conjuring Hitler” (2005).

15 Узбекистан, Туркменистан, Таджикистан, Киргистан. 

16 https://www.theatlantic.com/ideas/archive/2022/05/russia-putin-colonization-ukraine-chechnya/639428

17 На 2 май 2014 г. 42 демонстранти срещу киевския режим са изгорени в Дома на профсъюзите в Одеса от поддръжници на киевския режим. Това зверство до голяма степен беше забравено от западните медии.

18 https://twitter.com/andersostlund/status/1513407913611739136

19 Вж. R. Steiner, “Theosophy” (Anthroposophic Press, 1971).

20 Steiner, “Theosophy”, стр. 24-25.

21 По време на управлението на крал Едуард III, 1327-1377.

22 На 21 февруари 2022 г., три дни преди началото на "специалната военна операция", руският президент Путин признава независимостта на сепаратистките републики Донецк и Луганск. Повечето правителства, намиращи се под влиянието на англоезичните глобалистки интереси (например членовете на НАТО и ЕС), не признаха тези две нови държави.




Гласувай:
11



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: anthroposophie
Категория: История
Прочетен: 824825
Постинги: 458
Коментари: 15
Гласове: 6146
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031